26.05.2019

Кого облагодетелства ниската избирателна активност

По думите на социалния антрополог доц. д-р Харалан Алекснадров облагодетелствани са твърдите ядра на партиите. Ниската избирателна активност не е изненада. България има устойчиво провинциална идентичност по отношение на Европа. „Ние продължаваме всички тези години да се държим така като че ли предстои да разберем дали сме европейци и отказваме да приемем този факт.“ Според него уютът на провинцията ни позволява да сме сравнително безотговорни и някак си невинни в тази безотговорност по отношение на европейската политика.

Доц. Росен Карадимов, юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, се съгласи с мнението, че ниската избирателна активност е добра за твърдите ядра на партиите. Очевидно българинът не припознава европейската идея в тази й драматичност, в която тя е налице в Европа.

 

 

Доц. д-р Антоний Гълъбов, политолог, заяви, че завърши една изключително агресивна кампания, в която имаше целенасочено желание да не се говори за Европа. Имаше политически партии, които отказаха да влязат в разговор за Европа, по причина, че щяха да изглеждат нелепо на фона на европейския дневен ред. Той подчерта, че по време на тази кампания се изрекоха много лъжи, чуха се много заплахи, имаше спекулации със страховете на хората. Бяха преминати червени линии. Желанието на мълчаливото мнозинство да остави по-малката, активна, част да реши, е в резултат на изброените факти.

Когато активността е ниска, това означава, че няма проблем, коментира културологът проф. Ивайло Дичев. Той изрази мнение, че хората обичат Европа, харесват я такава, каквато е. Всички приказки, че тя се разпада, че трябва да се направи нещо, за да бъде спасена. По думите му активността ще е ниска не само в България, но и в другите страни от Европа. Това е добър знак и означава, че поне в момента няма драма. Лошият момент е, че нашите граждани не участват и не искат да бъдат по-активни.

Проф. Антоний Тодоров, политолог, ниската избирателна активност значи, че хората не се интересуват от Европа, не виждат какво точно правят, когато отидат да гласуват. Той припомни, че избирателната активност през 2009 г. е 38%, 35% – през 2014, сега е около 26%. Това означава, че гласувалите са с 660 000 по-малко. Трябва да помислим сериозно върху това каква е причината за такава активност.

 

Доц. д-р Румяна Коларова, политолог, изтъкна, че има тенденция, която се наложи през последната седмица и която тепърва ще трябва да бъде коментирана. Тя посочи, че ако изборите бяха след още една седмица, тогава резултатът щеше да бъде още по-висок в полза на ГЕРБ. „Не може в продължение на две години да говориш само по една-единствена тема – това, което БСП направи. Цялата стратегия на БСП беше китайска капка.“ Второто важно за гласуването днес е, че активността на Бойко Борисов през последната седмица беше предизвикана от БСП и това доведе до днешния резултат.